Изкуственият интелект е понятие, което чуваме все по-често в публичното пространство. Но какво представлява той? С този термин се обозначава интелектът или способността за протичане и изразяване на мисловна дейност от неживи субекти, различни от хора, растения и животни. Изкуственият интелект /artificial intelligence, AI/ е интелектът, демонстриран от компютърни системи и технологии. Понятието се използва като противовес на т. нар. „естествен интелект“.
Изкуственият интелект е технология, създадена от хората, чиято цел е решаването на задачи, които могат да бъдат непосилни за човешкия ум или извършването на сложни операции, които отнемат много време, ресурси и усилия. Казано по-просто – изкуственият интелект е средство за улесняване и опростяване живота на хората. Благодарение на него става възможно да се предвидят евентуални проблеми, които биха могли да възникнат в бъдеще.
Изкуственият интелект притежава способността да анализира обкръжаващата го среда чрез използването на готови бази данни и да предприема действия, които увеличават възможността за постигане на определени цели и резултати. Изучаването на възможностите за създаване на подобни програми или устройства, наричани интелигенти агенти, е предмет на обособен дял от информатиката.
Изкуственият интелект е вграден в уеб търсачки, системи, реагиращи на човешки говор и изпълняващи устни команди, самоуправляващи се коли и т.н.
В основата на създаването на изкуствения интелект стои разбирането, че интелигентността като човешко качество може да бъде описано с точност до такава степен, че да бъде симулирано от машина. Теориите, свързани с въпросите за изкуствения интелект и природата на разума, могат да бъдат открити в митологията, художествената литература и философията още в Античността.
Изследванията в областта на изкуствения интелект са тясно специализирани. Проучва се най-вече възможността за развитие на изкуствения интелект като подобряване на способността му за разсъждаване, обучение и работа посредством непрекъснато обучение, възприемане, планиране, общуване, способност за движение, управление и контролиране на обекти с вграден изкуствен интелект като коли и пр.
Към момента остава отворен въпроса за това дали и доколко изкуственият интелект може да изпитва чувства и емоции и дали развитието му в бъдеще би могло да доведе и до възприемането на подобни, присъщи само за живите организми качества и способности.
Разбира се, обществото е разделено на две в мнението си относно ползите и заплахите от внедряването и използването на подобни технологии. Страхът от неизвестното, липсата на възможност предварително да се определи до каква степен е възможно да се развие и усъвършенства изкуствения интелект и какво отношение би могъл да има към хората /добронамерено или враждебно/ стои в основата на това противоречие.
